автор: close_to_sadistic

Има ги - те са във всеки един от нас. И в мен и в теб са се вселили по един демон и един ангел. Те са нашите добри и не толкова добри черти. Всеки път, когато излизам от релси моят демон ме кара да действам безразсъдно, но ангелът ми помага да мисля, когато се отдавам на импулса.
Когато си в беда и се нуждаеш от мен ангелът ми ме кара да взема решението да ти помогна, а демонът ме прави уверен и хладнокръвен. С каквото и да се захване човек те винаги ще действат заедно, така че трябва да се научим да извличаме най-доброто от това, което ни предлагат - не всяко добро дело е разумно. Злото винаги ще ни привлича повече поради простата причина, че е толкова първично. Всеки си се е представял как играе ролята на "злодея" - той е способен на всичко и оправданието за действията му е просто злото в самия него. За това всеки би искал поне за малко да се остави в ръцете на своя демон. Е, лично аз искам!
До сега не съм правил злини, но да си призная - толкова много пъти съм си го представял, че вече започвам да се питам дали демонът в започва да дърпа конците. Или това явление просто се дължи на хормоните, които карат хората на моята възраст да правят всевъзможни глупости. Възможно е да са свързани дори - представете си: пубертетът е времето, през което демоните се развихрят. Това естествено е временно, но не означава, че е универсално оправдание за тъпотийте, които вършим. Всеки сам си решава до каква степен да се оставя на своя ангел или демон.