автор: krissi

Мълчиш, допушил си последната цигара,
но фасът не угаснал, ще дими до сутринта...
Реши и тръгваш. Не, тя няма да те спира,
дори и с поглед , с теб не ще да се прости.

Изпепелени са очите И притворени,
сълзите се изляха, няма вече сили .
Безмълвно свита на кълбо във ъгъла,
Горчива е усмивката, лицето издължено.

Не иска болката да стига до сърцето -
стрелите ти отровни са до смърт.
Тя иска да запомни всеки трепет,
ръцете да запомни, парещата плът.

Не иска от раздялата на глътки да отпива,
на екс ще вдигне тежкият стакан.
Не иска никога във самота да се обвива,
на сутринта ще я положат във съван...