автор: Nadya

Разпиляха се като черни мъниста
гласовете на лястовици в ранното утро
и полепна босо по петите на баба
най-първата бистра роса на времето.

Пробуди се дворчето в мисъл за шарено,
настроиха гласове раннобудни петлите,
призоваха лятото в дълбоките полози
и слънцето хукна да обикаля баирите.

Изсуши с целувки на цветята сълзите,
надникна в прашните очи на прозореца,
в огледалото на кладенеца отброи лъчите
и топло намигна на слънчогледите в двора.

Прибави баба още едно утро в сандъчето,
натъкмено тайно от дядо преди години
и заключи тъгата си да не видят внуците,
да останат само усмивки в косите й бели .

Натежа от слънчева благост събудено зърното,
огънаха се от сладки сокове налети асмите,
увиснаха тежко клоните над старата люлка
и залюля се времето захаросано в дните.