автор: jey

Мъжете в края на сезона се завръщат.
Треперят в ръцете им кокичета
и стъпките им уморени тръгват
след мислите от спомена повикани.
И тайните им дълго неразкривани
започват да измъчват даже вятъра.
В последната безмилостност на зимата
той вие страшно, а мъжете плачат.
Мъжете в края на сезона не говорят.
Очите си превръщат в малки извори.
Премръзнали ръцете им в джобовете
най-истинските думи тъжно стискат.
Но ако някой нарисува със дъха си
върху лицето им една надежда,
те в зимата се спират неочаквано,
отказвайки се да вървят след себе си.