автор: utro

Знаеш ли, планински мой,
пред малка пещера, обрасла с хвойна
стои мъдрец.

Гласът му е ирански лад,
наречен - нава.
Заслушай се!
Не бива да те плашат
змиите, костенурките и мишките.
Те са превърнати в енергии
светлинни хора.
Седни в краката на дървото.
Коренът отдолу
е говореща земя,
която диша.
Аз дишам.
Задържането на дъха
е само в интервал от звън на арфа,
главата си щом сложиш на гърдите ми.
Така се обновява този свят
във всеки миг
на допир
и разлистване.