автор: utro

Близо съм до земята. Близо съм.
Усещам топлата й гръд.
Дихание се вдига над тревите.
И лазят охлюви
и аз,
наметната със облаци и дъжд.
Пълзя и дишам. Коремът ми се свива
при всеки допир със пръстта
в предчувствие за древната вода,
която ще изригне
и залее поникналия огън на небето.
Пълзящи камъни
със теб
един към друг
и заедно към залеза, съблякъл кимоното си,
в ъ р в и м
с души на костенурки.
Приличам на утроба. Призови ме
с хармоника
или с мълчание
на дъното на вятъра
и в сладостта на нар или смокиня,
и там, където се зачеват дракони - люби ме
в окото на небето.
Яростно и свято
като копнеж между делфини.
Като Пуническа война люби ме
и ветровете в капката море
ще ни изтласкат в пъстроцветна схватка
над земните недра,
за да пълзим сред облаци и дух,
създали дъжд
за посевите на земята.