не знам за крилете на времето
не знам дали изобщо някога е имало криле,
дали са отрязани, счупени или откъснати
също като крилете на сърцето ми, което не е пълно със сълзи
и не е ранено,
сълзите биха засмъдили на раните ми, малки
ти си клише, а аз се качвам по стълбите
на ниски обувки и не мириша на скъп парфюм,
а на чисто пране
няма романтика, тиха музика, дълга нежна целувка
няма страст, ти цитираш с треперещ глас
себе си и своята мърмореща поезия
споменаваш думата "обич" за трети път и вече ридаещ
не си си научил уроците
спри да плачеш, не е по-добре
знам, жена съм, но не, аз не искам сълзите ти
говори ми истини
истини
чудесно, сега замълчи
ще измина отново
пътя на стълбите.