Дори да мислиш, че можеш
ще се опита някой да те спре.
Дори да мислиш, че страдаш
друг ще рони вместо теб сълзи.
Изгубен някъде, без съпричастност,
възможно е да се окаже - пак трябва да бягаш.
Когато споделяш, че си щастлив
никой не се смее с теб.
Опитва се да каже човека -
трябва така:
на погребение се плаче,
на сватба се пие,
кумът се тачи,
свещ в църква се пали.
Усмихвай се, поздравявай,
учтиво отговаряй.
Не бъди различен, медали за това не кичат!
Трябва като всички останали да живееш,
опълчиш ли се - свиквай
нама кой да ти прости, че си различен!