автор: katbalu

В сърцето на облак живее момиче
потънало в бяла мъгла
лети по света и самотно наднича
във всяка човешка душа....

И облака тежко расте и тъмнее
с по- силния вятър лети,
в сърцето му броди самотно момиче
разресва, разресва коси......

Минаваха дните и в нощите знойни
жетвари със жадни очи,
към облака пращаха жарки молитви,
дано ги от суша спаси!
А жегата вплела бе жили в челата,
чертаеща сухи бразди
и пукаше устни от жажда земята
жадуваща диви води.....

И Господ ли чу тази тежка молитва,
знахар ли, над билки запя,
но, облака срещнал друг облак в небето
/светкавици помнят това/

И падали дълго.... попили в земята-
два облака пълни с вода,
намокрили сухите устни, челата,
прелели в пенлива вода.

В сърцето на облак живее момиче,
под було от бяла мъгла
за нея се молят жетварите нощем,
за нейната жива вода.......