Днес съм,
вярваща.
Във думите,
чиито цветове
сама измислям,
за да е шарено в очите ми,
за да наситя чувството
на дългото обичане.
Днес съм
лилава.
До корена на жилото си,
с което татуирам върху мислите си
спомени,
разливащи боите си върху платното на нощта,
за да нахраня
безразличието на
цветята си
до дъното
на долната земя.