автор: irinda

Два пръста прах и три в чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб,пропит във прашното,
което нищо не поражда.
И шепа думи, шепа спомени,
пречупващи се в кристала,
пречистени от недокосване,
разкъсани във свойта цялост
до сняг от нощни пеперуди
във златото на алкохола.
Не съм те молила да бъдеш...
Бъди! Почакай. Ще се моля...