автор: pavli

Обръщение към себе си и към всички, на които им изглежда познато...

Живееш си в своите илюзии тихо и кротко... Или в още по-добрия вариант – заедно с тях и позволяваш нещата да се случват в действителността... Събираш усещания и емоции, докато не настъпи катастрофа в битието ти и се наложи да откриеш черната кутия на живота си. Тогава пускаш отначало житейския си филм. И се налага да преразгледаш всичко отново и отново...
Детството – ти си малко безгрижно момиченце с големи жадни очи. Няма невъзможни неща. Радваш се на най-дребните случки. Нищо не може да попречи на щастието ти! Искаш да пораснеш! Светът изглежда приветлив, приказен и те очаква... И ти очакваш примамливите картини да разкрият за теб чудните си тайни... Не забелязваш дебнещите погледи, не познаваш хорската злоба, завист, алчност, грубост, лъжа... С отворени сетива сядаш на лъснатия чин в първия учебен ден. Знаменателен ден! Достойно място е отредено и за първата учителка – усмихната и лъчезарна... Тя говори с нежност, търпеливо държи неуверената ти ръка... И всеки ден научаваш нови и нови понятия. За пръв път си в колектив. Установяваш, че другите деца са различни. Някои крещят, други драскат по чиновете... Има и такива, които се подиграват на другарчетата. Някои не пазят собствените си вещи и като че ли всичко, което им попадне в ръцете, се чупи... Присъстваш и на безцеремонни случки – едно дете бие друго, защото е откраднало закуската му!... Скриват ти тетрадки или химикал... И скришом наблюдават как се суетиш в търсенето... Ловиш насмешливите стрелички и се чувстваш безпомощно... Така порастваш. Забелязваш, че неусетно се променяш... Отначало тялото – започват да набъбват гърдите ти, смущаваш се, когато се появи първата менстурация... Вече съвсем осезаемо се отличаваш от момчетата. И поглеждаш на тях с някакъв неподозиран интерес. Те се стараят да привлекат вниманието ти по неразбираем за теб начин – дърпат те за косата, правят се на шутове... Понякога усещаш как крачи по теб мълчалив поглед, изучава те... Мечтаеш да потънеш в нечии очи и се опитваш да разнищваш напиращите емоции. Още не знаеш, че истински можеш да разбереш само преживените неща... Юношеството е красив период в живота ти... Но следват кандидат-студенски тревоги... Неуспех... Работа... Една година набираш опит, но не се отказваш... Претърпяваш сериозни метаморфози, но най-после заветната мечта е факт и студенските години се занизват бързо... Срещаш някого, трепва ти нещо и си мислиш, че това е човекът... Виждаш само възможността за промяна... Омъжваш се... Че и деца създаваш... Завърта се кръгът между службата, яслата, /а после – детската градина/, кварталния супермаркет, банята, кухнята... След няколко години осъзнаваш, че имаш нужда и от други неща... Човекът до теб идеално се е приспособил и се чувства уютно, когато вечер се прибере и установи, че му е приготвена вечерята, чорапите са му изпрани, вестникът го чака... Започват и училищните неволи на децата и с това напрежението нараства... Не съвсем подходящи приятели и установяваш, че от подхлъзване никой не е застрахован... Налага се да преминеш през разтърсващи ситуации, които изцяло сменят посоките ти... Най-добре нищо да не се е случвало... Но се замисляш... Може би не трябва да се привързваш толкова към любимите същества. И несъзнателно да ги обсебваш и “задушаваш”... И да не могат да направят собствен полет... Поуката – в живот без прекомерни страсти и обвързаности може да се открие хармонията, която да те прави по-спокойна. А след време... Вече разглеждаш ситуациите в живота си от различни гледни точки, преценяваш претърпените загуби, но и ползите от тях. Наистина, всяка случка може да не е просто бедствие или лошо стечение на обстоятелствата, а възможност... За израстване! И се надяваш всеки да е направил своите изводи... Но вместо пълнотата, която искаш да усетиш, те изпълва празнота... Но и за това си благодарна. Ако всичко е наред, може да няма стиховете ти. И събираш смелост да ги покажеш пред хората. И да не се интересуваш дали ще се харесат или не. Важното е, да се чувстваш по-добре в кожата си. И се стараеш да не си толкова загрижена за всичко – да е перфектно и контролирано... Защото иначе в живота ти ще изчезне всяка радост... И започват да се сбъдват желанията и мечтите ти, които не си планувала /заради обстоятелства, средства, възможности.../ А това наистина е хубаво! Разтваряш отвреме-навреме черната си кутия и виждаш как тя набъбва и се променя...