автор: Scratch

Имъши ино дърво
Пълну убау дърво.
Дуда беши тфа-
Вкуснъ дуда при тва.
Аз кът смйел гирой-
Ут убъф сйекси сой
На дървоту сйе къчих
И идва ни съ прибих.
И рукатъ ми са сваанъ,
И рукатъ и рякътъ.
А цялътъ руда дуйдйе,
Аз й съ зъхилих тъпу
И зех да й благудъря.
Пък тя ми викъ:
„Аз дуйдох дъ прувиря
Дудътъ дъ ни смъчка.”
„Ми нйе,ма ма забуля.”
Аз зъ тфа и пих вуда.
Га брахми дудата,
ми са сванаа руките.
И в Старъ Загоръ няааме рякъ.