автор: kap4ica

Нарисуваха ни вечерите.
Полупълни.
Само думите ни пречеха.
Да сме безмълвни.
...

Вечерта накапва. Като обещание.
А утрото се случва пълносмислено.
Когато всяка мисъл е желание,
тогава времето ни е орисано.

Обмислям те. До всичките детайли.
До всяка мимика. И до сълзите.
Когато спомените са нетрайни,
тогава липсват нощите. И дните.

Написвам те. Във пълнолуние.
Ти си вълкът, а аз съм самодивата.
Когато шапките свирят на струните,
тогава вечерта... убива те...