автор: Hemu

Чувствам, когато се усмихваш,
атлазено докосваш ми душата.
Когато си умислен, притихваш,
аз пак те сещам във тишината.

Минаваш покрай мен и галиш,
вятър летен бяга по страните.
Сякаш времето владееш, палиш,
ярък лъч даряваш ми във дните.

Когато си сърдит, пулсираш,
аз смекчавам си гласа и шепна.
Ти ветровете в себе си събираш,
вилнееш, (от това не тръпна).

Опасен си, (сам така си вярваш)
ярост завледее ли в дълбочина,
само че пред мен се разтоварваш,
търсиш пристан, ласка, топлина.

Ъгълчетата на усните повдигаш,
преструваш се на лош, ала не си.
Какъвто вътре си, до мен стигаш.
Аз знам, добър си, такъв се запази.

(а)

29.05.2007г