автор: glishev

От двореца до хижата


Селяните обичат зимата. Тогава няма работа по полето, добитъкът също е под покрив и човек може да поотдъхне, след като цяла година е бъхтил като грешен дявол. През зимата селските родове се събират на гощавки и сватби, а когато снегът съвсем прекъсне планинските пътища, горяните се радват, че още дълго време няма да видят бирник. Край морето селата на рибарите не се страхуват от пирати, защото никой не плава в лошото време освен към дъното. В равнината също няма разбойници и стопаните там прекарват късите зимни дни в доволно ядене и пиене, а децата им играят из вкопаните килери, където през по-добрата част от годината бащите крият по нещо от реколтата и месото. На никого не му липсва широкият свят: селяните навсякъде са си селяни и изпитват само недоверие към чужденци и пътници, така че им става много уютно, когато студът и виелиците ги откъснат от непознатото и могат да бъдат сигурни, че никой не ги дебне, докато се събират по роднински в топлите си задимени хижи. Старците разказват страшни истории на внучетата, а булките щастливо забременяват, за да родят на следващата есен. Така отглеждането на най-малките става пак през зимата, сред много свободни от полска работа жени, дебели кожи, добродушни караници и мляко.
Кралете и гражданите пък обичат лятото. Напролет и в късна есен дъждовете и безпътицата още пречат на наемниците, опълчението и дружината да се съберат бързо, а мъглите заблуждават моряците, от което търговията страда. Трудно се събират и данъци, когато натоварените каруци затъват в кал по лошите пътища, а на бирниците и стражата често им се приисква да се отбият до родните си домове, вместо да продължат към далечния владетелски двор. Но когато горещите южни ветрове изчистят небето с няколко великолепни бури, тогава няма крал, който да не се радва. Дори най-старите и стиснати господари посрещат с радост първия летен сбор на дружината. Тогава в дворовете пристигат наемници с интересни истории, поети с нови песни, търговци с разкошни стоки и идва времето да се посрещат високопоставени пратеници. Знатните хора уреждат своите бракове през лятото и затова княгините раждат напролет, а децата им преживяват първите си месеци голи и здрави под слънцето, вместо увити в кожи и вълна в задушни стаички пред огъня.
През лятото кралете събират данъци. Доволно препускат с конете си през полето, играят на сигурност в планинските проходи като пращат разезди напред и си сменят дрехите с някого от свитата, пускат тежки гемии през заливите и ладии по езерата. А хората им се връщат с миналогодишна суха пшеница, стада овце и крави, ечемик, вълна, сол, въглища, хмел, кожи, понякога и с малко сребро и добри спомени за някоя селска невеста. Тогава кралете добродушно наричат селяните “земляци” и “приятели”, обикалят нивите и се радват като виждат свалени шапки и превити гърбове. Уреждат си гощавки в полето, канят старейшините да обърнат по една-две чаши с тях, тупат ги свойски по раменете и се радват от сърце как работният народ щъка по добитъка и градините. После броят чувалите с пшеница и внимават едновременно селяните да не ги излъжат с много, но и те сами да не ги вбесят с алчността си.
Когато лятото стане нетърпимо горещо, кралската кръв кипва и дружините излизат на походи. Младите селяни оставят домовете и жените си и се стичат в опълченията, където някой стар дружинник ги навиква и ги бие с дрянова тояга по гърбовете. Но в дома на краля ги хранят по-добре, отколкото вкъщи, а и получават оръжие и сребърни гривни, така че някои остават и наесен при владетеля и влизат в дружината му. Други бягат обратно у дома, защото не свикват с боя, а когато намерят такъв беглец от опълчението, кралските хора по полето го бесят на някой бряст. Дружините вървят по пътищата с развети знамена, а кралете шумно се кълнат, че ще защитават земята и народа, докато селяните страхливо се крият в планинските кошари със семействата си и онова, което са опазили от бирниците. Когато напуснат земите, които смятат за свои, кралете влизат в селата по пътя си, преобръщат ги за укрити храни и ценности, а като намерят изостанал старец, може и да му подхвърлят по нещо, а може и да му нагреят петите, за да каже къде са другите селяндури със стоката. Ако научат, бързо и тихо намират скритите места, взимат каквото поискат, събарят няколко мъжки глави и оставят на дружината пък да събори някоя и друга жена в сеното. На най-голото поле, където тревата е пожълтяла и се чупи, кралете се срещат и в някоя прашна бяла утрин си устройват дълги и кървави бляскави сражения. Сетне се споразумяват кой е спечелил битката и се разделят като добри приятели за една година, а ранените оставят на озлобените селяци, които всичко са видели от някоя горичка. По-смели и предприемчиви владетели стигат чак до града и двореца на съперника си и го обсаждат там, докато получат голям откуп или стрела между очите. Други се качват на кораби, пътуват по крайбрежието, нощуват в изоставени рибарски села, на сутринта ги подпалват и продължават. Накрая и техните походи свършват с битка, кога по вода, кога на брега. На връщане подбират колкото намерят здрави селяни, посмели рано да се върнат в разсипаните си домове. Карат ги като животни и накрая ги продават в градовете. А гражданите обожават да виждат краля да се връща с тълпа пленници и да наддават за някое мърляво мършаво девойче по тържищата.
По кръчмите се чуват свежи новини за това кой какво е спечелил или завлядял, търговците разменят сребро за плячка и обратно, поетите се вдъхновяват и изобщо краят на лятото е безкраен празник за всички в града – от владетеля до просяка, защото нищо не прави човека по-щедър (и разсеян) от една малка успешна война. Понякога по-наперени момчета от селата бягат от къщи и идват в града, защото искат да се чувстват хора и тогава, когато времето е хубаво и по-леко се диша, а не само когато светът се свие около няколко къщички с пъртина между тях под одеялото на снега. Такива стават или прислужници в някой голям градски дом, или си намират място в двора, или загиват безславно някъде в свада.
Още по дрехите си личи кой кое време предпочита. Селякът винаги ще се облече дебело, дори в най-голямата жега, защото се бои да не загуби някоя от дрехите си и е свикнал да се поти обилно. Пък и като се увие добре, може сам себе си едва ли не да убеди, че сега е зима, че всичко е наред, а чужденците ги няма. Гражданите пък обичат да се движат леко и по-свободно и носят тънки, скъпи дрехи, когато могат, дори да им е студено. В големите зали на хановете и в кралските домове по цяла зима горят големи огньове, защото иначе хората вътре щяха да бъдат постоянно простудени. Пък и никой няма нищо против жените наоколо да са с по-малко фусти; освен това е толкова досадно да се развързват безброй връвчици. Селяните винаги са намусени, сякаш навън им е студено и бързат да се приберат при кравите в хижата и след неохотното “Добър ден” сякаш нямат какво да кажат. Докато и най-забързаният човек в града ще спре да чуе новина и да си каже мнението по нея, а най-тъпоумният ще се опита да бъде остроумен и любезен, за да го запомнят и, кой знае, да го питат пак какво мисли по някой въпрос. И кралете обичат хора с остър език, а такива на село рядко се срещат. Докато в града няма как да не се изострят и умът, и езикът, и мечът, когато постоянно има за какво да се говори. Писарите се учат с приказки и четене на глас, войниците се хвалят пред жените, търговците проглушават всички с хитроумни лъжи за стоките си, свещениците високо разгласяват Божията воля, кралят гръмогласно съди, а съседките клюкарстват. На село няма за какво толкова да се говори, а няма и кога или къде: през лятото всички превиват гръб или се крият по горите, а зиме няма как да се събере цялото село в една къща. В града хората се срещат по улиците или площадите и е достатъчно да се намери сянка, така че разговоите да продължават с часове. А щом застудее, има храмове и кръчми, а и самият кралски дворец е наблизо, така че човек винаги може да влезе някъде, за да слуша или сам да говори за каквото пожелае. Изобщо селата са мястото, където човек да се умълчи и да зимува, а селяните са си зимни хора и лятната жега не им носи радост, а ги мъчи. И понеже кралете са бляскави и щедри, а кръвта им гори и по това се родеят със слънцето, предпочитат да живеят в градовете. И привличат около себе си онези, които искат да им е светло и се чувстват най-добре през лятото.