автор: SARITA

Туп!
Туп!
Туп-туп!

Сърцето му биеше.

Беше жив!

Бавно отвори очи.

...................

В междузвездното пространство цареше хаос.
Войната си течеше с пълна сила – продължаваше от векове. Помнеше ли някой от кога? Май се живееше само до поредната битка или по-точно – за нея. Това беше като колективен спорт, като пиенето на бира или играта на хокей. Бой! Без значение защо. Важното беше да е забавно. А точно битките във войната бяха забавни. Летенето с шеметна скорост; адреналина; неочаквано бързата реакция; светлинките от близките и далечни звезди и взривовете, летящи покрай теб; съсредоточеното преследване на изплъзващата се цел... Това беше животът! За това се живееше.

-От дясно, Чейс! – в слушалките пропука гласът на наставника,мистър Стенсън, чиито изтребител се носеше на безопасно разстояние отзад.
Чейс беше старши курсант и това беше последният му тест преди да го пуснат сам в битката. Сега преследваше двойка червени изтребители – малки и ужасно бързи, прилични на насекоми. Не беше забелязал кога онзи се е изпръзнал и го е заобиколил.
Две маневри.
Завой.
Червеният бутон.
Светлина!
Малката червена буболечка се беше превърнала в искрящ фойерверк.
-Йес! – Чейс победоносно сви юмрук.
-Имаш един от мен, Лана! –тя беше старши стажант като Чейс. – Да помагам? Услади ми се печенето на буболечки.
-Не бързай, имам изненада за теб – гласът й прозвуча весело в слушалките.
Лана.
В главата на Чейс заплува образът й с невероятната руса коса, блестяща на слънцето, красивото й тяло. Очите й му напомняха океана през лятото. Лана беше мечта. Мечтаеше си как ще се бият заедно. Но... Имаше време до тогава.
Огледа се. Заслужаваше си да се живее за това. Наоколо се носеше ехото от непрестанните битки във вид на останки от разбити кораби, облаци бял дим, светлинките от профучаващите изтребители и блясъкът от експлозиите. Всичко обвито в черната тъмнина на космоса. И тишината. Беше опияняващо тихо. Никъде другаде я нямаше тази тишина.
Ето я! Изтребителят на Лана се мерна от ляво. Ловко се изплъзна от стрелбата и снарядът гръмна до опашката й. Направи бърза, умела маневра, завъртя се и стреля. Улучи. Премина през облака светлина и дим.
-Поздрави, редник Лана! – Чейс знаеше, че мрази да я наричат “редник”, но обожаваше да я подкача. Видя как една малка ракетка се насочи от нейния към неговия изтребител. Беше бърз: Хоп! Завой! Ракетката гръмна от ляво. “ Колко ли ще мърмори мистър Стенсън? Зарежи! “ Това беше без значение. Усмихна се. Изстреля две бързи серии по нея и проследи мигновената й реакция – знаеше, че ще й отвърне. Затова я обожаваше – никога не приемаше нещата лично. Тя се завъртя около оста си, зави, за да избегне нападката му и се отправи към базата. Дано не вбеси и нейният наставник – за малко да го улучи по носа. Сви рамене – нямаше да е за първи път.

-Първата ви операция в реални условия мина изключително успешно, редник Лана Стоукс. Браво и на вас, редник Чейс Хамър. – гласът на полковника беше строг и делови.
“ Дали осъзнава колко е смешен, като се прави на пън? “ – помисли си Чейс.
Стояха изпънати като струни и почтително го слушаха.
-Проявихте изключително хладнокръвие, самообладание и бързи реакции. – Чейс едвам успяваше да следи бръщолевенето му. – В знак на това, че сте се показали готови и годни за влизане в бой ще бъдете удостоени с правото на самостоятелно водене на битка и управление на изтребители. Грамотите ви ще ви бъдат връчени след един час в голямата зала. Свободни сте.
Чейс въздъхна в себе си с облекчение. Погледна Лана. Погледът му я изгаряше. Очите й му се усмихваха. Излязоха от кабинета на полковника и се насочиха към крилото на курсантите. Дългият коридор беше окъпан в дразнещата бледо синкава светлина на скритите в стените лампи. Наближиха своя сектор. Тук беше като мравуняк. Хора бързаха насам-натам; гърмеше музика – басовете проникнаха в мозъка на Чейс и го изпълниха с живот; топка за тенис на корт прелиташе от единия край на коридора и обратно; някой крещеше в отчаян опит да надвика шума.
-Чееейс! – възторженият вик на Лари, съквартиранта, накара няколко глави да се обърнат към тях. – Хееей, приятел! Чух, че добре си се представил днес. – новините тук определено се разпространяваха бързо.
Чейс кимна. Надяваше се бързо да се отърве от Лари – имаше един час. Не беше я виждал отдавна. Повече от месец. Един час преди да се изправи пред всички и да приема грамоти и медали ( или каквото там беше). Един час преди да го завърти месомелачката с поредните упражнения, работа, задължения... И имаше само един час, за да бъде с Лана.
-Хееей, Лари! Как е приятел? – видя, че Лари понечи да забърбори и вдигна ръка, за да го прекъсне – момчето беше едва първи курс. Как можаха да ги сложат заедно още се чудеше. – След час в голямата зала! – намигна му – Ще те чакам!
- Там съм!
Отмина го. Лана вече беше в края на коридора. Влезе в една от баните – просторно помещение с лъскави, металически сиви стени и синьо-зеленикав, гумиран под. Шкафчетата с чистите дрехи бяха отдясно, а в ляво бяха кабинките с душовете – четири. Във всяко такова помещение имаше по четири кабинки, в които имаше шампоани, душ гелове, сапуни, балсами, пяна за бръснене и т.н. – всичко за еднократана употреба. Когато отвори вратата, Лана вече беше свалила якето си и разкопчаваше гащеризона. Чейс влезе и се облегна назад. Тихо превъртя палчето за заключване. Бяха само двамата. Гледаше я: Разкопчаваше си гащеризона с такава грация, сякаш беше на модно ревю, а дори не го правеше заради него. Такава си беше. Наблюдаваше я. Не можеше да откъсне очи от нея. Разкопча дългия цип и свали гащеризона. Отдолу беше по бяла, почти прилепнала тениска, очертаваща красивите й форми. Отвърза косата си и я разпусна, поклащайки я – беше светло руса, права, стигаща до раменете й, прилична на златен водопад. Разреса я внимателно, след което свали тениската, сутиена, бикините, постави ги в местата за мръсните дрехи – индивидуални и общи и влезе в първата кабинка. Чейс я проследи с поглед. Виждаше неясните очертания на тялото й през замъгленото стъкло. Едва, когато чу звука от падащата вода се отдели от вратата и започна да се съблича. Постави дрехите си в съответните места и влезе във втората кабинка. Водата беше топла и приятна. Изми се спокойно. Душът в кабинката на Лана все още шумеше. Чейс спря водата и без да се подсуши излезе и отвори вратата на съседната кабинка. Лана стоеше права с протегнати нагоре ръце под водната струя, наслаждавайки се на благодатта й. Погледна го. Беше целият в капчици вода. Русата му коса беше дълга не повече от сантиметър, лицето му беше едновременно спокойно и напрегнато, очите му я галеха. Отдели се от водата и се приближи към него. Докосна с пръсти гърдите му сякаш за първи път го виждаше. Погали раменете му, а после спусна ръце надолу по корема. Чейс замижа. Тази жена... Обожаваше я. Придърпа я към себе си и я целуна, притискайки я с тялото си. Обожаваше я. Тя беше като наркотик – по-силна от него. Живееше за миговете, в които докосваше тялото й, галеше я с очи, нахлуваше в нея с цялото си същество. Обожаваше я.

...........

-Чейс!- Едвам долови гласа в слушалките. Късно. Видя пред себе си ярката светлина. Обгърна го горещото сияние на експлозията, след което настъпи тишина.

Туп!
Туп!
Туп-туп!

Сърцето му биеше.

Беше жив!

Бавно отвори очи.

Значи това било да си феникс?