автор: crying_fairy

Тъмно е.
Все по-тъмно.
И по-празно.
И по-никакво.
Празно е.
Все по-тихо.
По-нямо.
Някак забравено.
Забравено е.
И тъжно е.
Все повече.
И не достига.
Нито тъмното,
нито празното.
Което забравяме.
Последно е.
Все е последно.
А всяко следващо
е по-последно.
И по-първо.
Накрая първите
сме финални.
А старта е край.
И тъмното ни не стига,
а светло е.
Празното пълни се.
С празно.
Все по-тежко
и трудно.
По-нежелано
от исканото.
По-искано
от мечтаното.
Чак забравяме.
Още и още.
И от забравяне
си спомняме.
Тъмното.
Все по-тъмно.
И все по-празно.