автор: devita

Лунна светлина
прегръща морето
и път постиля
в спокойната вода.
Огрява частица,
придава сила
на моята самота.
Вглеждайки се
там откривам
само и единствено
малко красота.
Осанка нежна
и вечерницата,
искра ярка
като надежда
прокарва вяра
за настъпващото
неочаквано утро.
А вечерта пак
ще са заедно -
Луната и морето
като цяло едно
и пак натам
поглед свенлив
ще отправям,
за да бъда част
от тяхната игра.
С тих блян
за малко любов.