автор: close_to_sadistic

Маршрутката ми закъснява вече 15 минути. Изкарвам gsm-а си и виждам, че ако маршрутката ми не се появи от небесата на секундата ще закъснея. Винаги съм мразил градския транспорт - покрай него намразих и бабичките. Вечно се надпреварват една с друга за местата в автобуса - по дяволите вече виждам само баби да се возят в 9-ката.
Веднъж станах от мястото си за да слезна от препълнения автобус и докато се усетя вече 3 баби се спуснаха към свободната седалка. Избутвайки ме със 70-годишният си добре охранен и закръглен ( макар и увиснал ) задник една баба ме затисна на съседните седалки. Тогава беше един от моментите, в който си припомних колко много боли при рязък, умишлен натиск върху топките. Понеже бях в прекрасно настроение просто я игнорирах културно. Но ако ми се беше случило днес, най-вероятно щеше да й отнеса предните зъби, барабар с горните й коронки, заедно с проблемните й зъби на долния ред.
Така де, тъпата маршрутка нахално се дотътри. Влизам си аз с надутите слушалки в ушите и поглеждам всички нервно. И за Бога, от всичките шофьори (аз ги познавам по физиономия) трябваше да ми се падне Вуте. Образно го наричам така, защото ми прилича на абсолютен селяндур - слуша радио "Веселина" ( най-гнусната чалга на деня ), като си бъркаше в носа се бършеше в мръсните си панталони и има изражението на абсолютен примат.
Платих му без да получа билетче ( естествено ), което ме издразни допълнително. Той, горкият, не говори много, но като го погледна ми стига напълно. Интелигентното му излъчване беше обект на много мои мислени монолози, но в конкретния случай виждам как удрям главата му в копчето за клаксона. Break Stuff сигурно се чува чак на задните седалки, но на мен не ми пука особено - в момента съм неописуемо ядосан. Всеки си гледа през прозореца, а аз нервно шаря из маршрутката с поглед, търсейки трескаво обект, на който мислено да си излея насъбралата си злоба. Виждам някаква заблудена муха, мъчеща се да излезне през прозореца - перфектно. Представих си, че съм със същите размери и съм до нея:
- Шшш,Муха! Много си прост, братле!
- Бъззззззз...
- Ще ти кажа аз едно "бъзззз", мърльо нещастен!!!
- Бъззззз...
- Аз не бях много сериозен като казах, че си прост, но вече съм сигурен....
- Бъзззз...- каза мухата и се приближи към мен за да пробва очевидно вкусноизглеждащата ми глава за всяка една средностатистическа муха на средна възраст (това не ме прави лайно).
- Не се пробвай - ще ти насиня фасетните очички, мултикраков нещастник! - мухата въпреки всичко продължи да се приближава. Последваха три добре преценени тупаника, придружени с псувня.
Разък завой - ударих си главата. Поглеждам и виждам Вуте да говори по телефона, държейки цигара в другата ръка. Този недоразвит австралопитек маневрира в задръстването пред "Софийски Университет". Някой ден ще го убия, но за сега само ще си сумтя и мислено ще го запиша във въображаемия си тевтер с хора, които бих убил.
Хоп! Освободи се място. Мамка му... Пак няква баба ме изпревари. Очудващо е как такива хора толкова бързо се придвижват в такива ситуации.
Слизам с очи в сянка и започвам да крача бързо и яростно към светофара, който всъщност е на два метра от мен. Започвам да чакам скапаното зелено човече, стискайки с всичка сила юмрука си. Гледам в една точка отсреща, но усещам че някои съученици около мен ме гледат странно. Пресичам трескаво и прескачам всяка трета стълбичка пред вратите на 9ФЕГ.