автор: biser4e

Като вик в пещера ще се чуе, когато
ме събуди Съдбата внезапно от сън.
А във тъмното свети окото на ястреб.
Той отдавна мълчи. Но е жаден за звън.

Той е винаги буден. Пазачът на мисли.
Кехлибарът в окото му нощем узрява.
Поверих му без страх песента на звъниките.
( Ако падне и лист - светът онемява.)

Поверих му и пътя. Небето над хълма.
Веда. Млечния път. Всички свои съзвездия.
И звезди-остриета бдят над съня ми.
Докато се сбъдне, когото предрекоха.

И докато тъгува сърцето на птицата
расне лунния диск. И достига до цялото.
Нощем тихо въздишат небето, звъниките.
И очакват съдбата в окото на ястреба...