Като пеперуда ще литнеш сама
и спомени тежки ще разкъсат крилете.
Пропадайки с вик във вечна тъма,
уморена, ще си отпуснеш раменете.
Ще видиш как сезоните тичат край теб.
Без жалост безспирно отлитат.
Далеч, заключена в тъмен вертеп
ще забравиш и майка и стряха.
Изсъхнали криле на пеперуди
покриват пътя на твоята душа.
Ще се скъсат и последните струни
на твоята арфа.Настъпва смъртта.