автор: mastilo

Не го огледах добре,
(заради Конъли)
а в плиткото на сянката крачеше
едър, тромав, благ и сресан мъж.
С отпуснати ръце, обърнати длани,
едва докосват бедрата
и събират светлина.
Няма общо с онзи миг на доволство,
притежание, чувството на собственост,
с което ръката на прозата лежи
върху бедрото на поезията.
Знанието е крадец и вече не си невинен,
адреналин, животно - или бягаш или нападаш.
И монахът край храма събира ръце,
този, репортер на целомъдрието,
който пази кремираните.

Минава екзекуторът от Бахгкуанг.

Днес са двама - вторият се казва Конъли,
първият е длъжен местен съпруг, баща и дядо,
а Конъли - Конъли е от Манчестър,
момчето оттатък мрежата и себе си,
момчето с дългите мигли и розови длани,
момчето, което прекоси океана повторно,
този път с торба амфетамини
за да си плати пътуването до Сиам,
страната на лепкавата влага,
лепкави усмивки и ръце, предлагащи
менте часовници - всичко и повече,
лепкаво умение на местните,
лепкаво да доставят удоволствие на гостите си,
лепкавият първичен страх от новото,
красивото, вълнуващо, опасното,
лепне сега под клепките на Конъли,
мига и си мисли в началото на търпението:
Защо не нашмърках подмишниците на Мери,
защо не облизах удоволствието от ципите
между разкрачените й пръсти, защо
не дойде с мен, защото?

Идва екзекуторът от Бахгкуанг.

Винаги преди работа медитирал и после
тръгвал бавно натам, завръщал се с мислите
как каменния жираф край мястото за ексзекуции оживява гледката,
как стените все още са опръскани с кръв,
не са мити от 2003-та, нарочно - той е настоял, горд е,
как сега е по-хуманно с инжекция, защото кръвта обезобразява.

Казват, 3 е щастливо число:

1-ва доза - безсъзнание
2-ра доза - парализа на мускулите
3-та доза - лоша карма

И в края на търпението се отваря вратата на духовете.

По дяволите, Конъли, по дяволите!