автор: Esoterica

Истинали въглени вместо сърце.
Шепа прах там, където е душата.
Ангел носи леден труп на ръце
към отворения гроб,до скалата.

Толкова мъка,толкова скръб е видял.
Ангелът плаче с кръв сега.
Толкова тежко му е да броди в нощта.
Сам е,отхвърлен от Бога,
низвергнат от своето ложе заради лъжа.
Лъжа-мечта-той обича смъртна жена!

Бог, от страх да не загуби своята дясна ръка
бе убил безсрамно красивата девойка.
По свой образ я бе създал,
а и отне живота без капчица жал.

Броди ангелът отново сам
сред гробището на своя ум.
Дави се сред пурпурно море от сълзи,
галено от първите слънчеви лъчи.

Ето я зората,милва небето,
целува нежно счупени ангелски криле.
Мъртво, създанието лежи в тревата
прегърнало завинаги жената на своето сърце.