автор: sashtata

Да ти разкажа ли
за осмия ден на надеждата,
когато жаждата скърца
като пясък във зъбите?
За всичките седем утра`
като слепи вълчета скимтяли -
прегладняло очакване
в студения скут на зора
абортирала млечните сънища,
за всичките седем молитви,
неизпросили милост за никого -
да ти разкажа ли?
Когато осмият ден се измъква,
стиснал зъби, на светлото
тишината е празна
и кънти от проклятия -
писък на гарвани надушили зимата.
Осмият ден не е ден за молитви.
Осмият ден е ден за разкъсване
на седем живота копнежи.
Осмият ден е ден за потъване
до най-дълбокото дъно в душата,
където се мразя
и омразата храня с безсилие,
където отричам се
и анатемосвам и сила,
и слабост.
И всичко е свършек до свършека...
Осмият ден не пълзи
като милост по вените.
Осмият ден е лавина от въглени,
която помита всяка илюзия.

Но точно в осмия ден
си спомням
как се танцува със огъня.