автор: marat_76

За зла участ и беда на моите дни академични в годишния план залегна да учим езици прагматични. Бил съм трети курс - хлапак циничен и към женска плът твърде ироничен в лингвистиката пръв лаик захванах се да уча английския език.
Мечтаех аз да стана достоен стар химик и Менделеев да се провикне “Бива си го твоят трик”. Квантови числа закон на Хес – с това се тук бележи химически прогрес. Но щом учителката по английски на входната врата застана мигом в моята глава ентропия настана.

Колби и кювети, хладници, пипети, концентрация да смяташ, кой ли ще се сети. А доцента /човека хитър/ все ми казва : “Пиши момче титъра е грам на милилитър”.Право казва той ама кой ли да го слуша готов съм аз за нея да трия нара в кауша.

Приказвах аз какво ли не – исках да се смее. Боже без такава прелест кой би искал да живее? Очите и дълбоки бистри езера, гърдите и налети гроздови зърна – “Ха кажете вие как да издържа?” Страсти всемогъщи в сърцето ми събуди. До тогава аз горкия дремех в заблуди.

В буен огън любовта се разгоря, окончателно усетих единството на тяло и душа. Тя обърка моите страсти и представи. Нощем сигурно мечтае с мен да го направи.Кой ли е мъжът и хъркащ като змей вместо непрестанно леглото да люлей и на комшията да изкъртят някой полилей.

Тя не е жена за нощ или за две и още я обичам с цялото сърце.Английски не научих но любовта открих и тя зове. На изпита отидох пиян като прасе, че иначе устата не ще да изрече “Обичам те любима моя и никой не може да ме спре.Душата ми от мъка е сломена Вие сте моята любов несподелена.”