автор: esperanca

А сега накъде? Стеле тих листопада,
от оловно небе, пух от жерави пада.
Натежаха от тлен всички грешни посоки,
кръстопът е във мен, а живота - наопаки.

Вятърът заора във душата дълбоко,
кърти буци без жал, устремен от високо.
А се лепи калта и плугът се закача
в камък кълнил - чуждо минало влача.

А сега накъде? И е светло, и тъмно.
В континент и море,във вселената-зърно.
Сее щедро сеяч, за реколта не мисли,
кой плода ще бере в тази нива от истини.