Знаеш ли какво е
да докосваш вятъра
с нежни, парещи
от полуда ръце.
Да те отвява с
топъл полъх към
обширни места,
с тих, мелодичен звън.
Знаеш ли какво е
да чувстваш море
пълно с копнежи
за страстни грехове,
а това да са перли,
донесени от крилете
на твоите очи.
Знаеш ли какво е
да слушаш песента
на самодиви митични,
но да виждаш само
миждукаща светлина.
Да гледаш в захлас
прибиращия се залез,
но да бъдеш далеч,
а все едно.. без дъх.
Знаеш ли какво е
да бъдеш опиянен
от глътка живот,
в които всеки стон
е израз на любов.