Отивам да тичам.
Във парка. Където
така и не цъфна кокиче.
Наместо пролетно цвете
разцъфнаха летни момичета
и летни момчета,
които да казват „Обичам те”;
да ги поемат в ръцете си,
когато нощта се съблича
и влюбено спуска пердетата.
И точно тогава – отивам да тичам.
А всички дървета
танцуват магично – езичници
сред вятърен шепот...
...а ти ми носиш кокичета.