автор: den

Не ме забравяй!
Никой не извика
когато подир влака
с вятъра помахах...
От мръсните купета
като сън банален
парче от скъсан вестник излетя
и се заплете в шепите на явора
покрит със сажди от очакване...

Не ме забравяй,
Айййййййййййй - отвърна ми завоя
от траверси...

Началник-гарата, дочух,
говореше по телефона:
Добре, де, няма да забравя,
ориз египетски, а бобът шарен...

Сълзата накървила аз поисках
да спра и вестника притиснах
до потъмняващата и самотна
душа, но там разчетох...
...забравяй...скъсано...
и щастието... в мазнина, не се чете...
умира...едва четливо...