- Били сте на всички балове?, ме запита една по време на бала.
- Не, на всички.
- Защо?
- Понякога съм зает през това време, понякога се случва да няма бал.
- Как така да няма бал?!
Не намерих какво да отговоря. Замислих се - как така се случва да няма бал. Припомних си бала на Паулинка.
Това беше бал преди няколко години. "Половинки", т.е. в средата на следването. И Паулинка беше старейшина на випуска и тя организира този бал. И тя беше царицата на бала. Не обръщам внимание на облеклото, но нейната рокля беше фантастична. Паулинка е истинска блондинка от онези, които са така изрусени, че със сигурност можеш да повярваш, че само такива коси трябва да носят. А на този бал тя танцуваше и се разпореждаше, посрещаше всички и подреждаше всеки на мястото му. А и често вземаше микрофона, да си каже думата.
Поканиха ме и на абсолвентският им бал. И един ден, малко преди бала, тя дойде да ми каже, че се анулира. Няма желаещи. Познавам повечето от випуска им и горе-долу знам поводите за някои от тях. Общо взето бяха се пренесли в други светове - работа, семейство, дом... си уреждаха и хич не им беше за бал. Но наистина не са прави. И от "Бала на влюбената вещица" повечето вече бяха си планирали живота, половината месец-два след дипломирането заминаха за Англия, но бал имаше. А випуска на Паулинка - не. И тогава я видях трикратно състарена, беше една 50-годишна отчаяна леличка.
"Не, казах й - бал има и ти си царицата на този бал, виждам го."
А този петък бала си имаше Кралица. Тя дойде по-късно и седна в един ъгъл. И веднага дойдоха поданиците и придворните дами да й се представят. И за всеки тя имаше усмивка, остроумна забележка или добре измерен жест. Да, жестовете й бяха кралски. Дори не ходеше, а като че ли плуваше. А в полунощ, на дансинга тя даде знака да си събуят обувките. Нали си представяте как изглеждат краката след 2-3 часа танцуване с нови и елегантни обувки?
Да, бал трябва да има, и трябва да има Кралица. И трябва да има фойерверка на светкавиците (нали всеки си дошъл с фотоапарата).
И аз също се бях подготвил - попих настроението. И сега, ако искам да се усмихна, то си спомням бала. А снимките няма да ми разкажат нищо за духа на бала.