автор: x_ahav

Не обещавай нищо,
няма начин
посоките да не отвеждат някъде.
Не ми пиши,
представям си достатъчно
и мислите ти, тези гневни скатове,
и всичките ти мними настроения.
На мен ми е спокойно
и предесенно.
Отдавна преброих и пилците,
и жестовете,
и други дребни глупости.
Пристигам
и всеки миг ще се завърна
в себе си.
Останах си най-вярното пристанище.
Разпускам екипажа.
Уморявам се
от твоите пиратски набези.
Харесвам сушата.
Не ми пиши писма.
Морето се обърква от бутилки
и ги намира някой
без адресна регистрация.
На този бряг пристигат само
корабокрушенци,
така че не се вписваш във пейзажа.
Не обещавай нищо.
Ако имам време
по навик
може и да се обаждам.