автор: eli

Смъртта неочаквано го попита за пътя
Той не знаеше къде се намира и не знаеше как да продължи нататък
Смъртта го следваше и му му показваше му пейзажа
Развеждаше го из градините и не му остави време дори за едно пребличане
Когато той се обръщаше назад само една дълга верига от смарагдови планини блестеше в светлината на слънцето, а смъртта го държеше за ръка и оцветяваше мечтите му в лилаво
Очите му покриваше с червени шалове и премиташе небето да не си личи че е оранжево
Показа му една малка пейка, където бе седяла тя, с русите си коси и красиво море в очите, само това си спомни той и сърцето му отлетя в белотата напред