автор: gumbert

Никой не може да спре малчугана,
Да потопи крачето си във фонтана,
Бягат в паника лели, сестрички,
Но уви – напразно, изпреварва той всички.
Тъй силно го влече кристалната вода, пръските на
слънцето блестят във розово и синьо…

А след това доволно клати се назад, виновникът
от мама теглен за ръка,
Надул е бузки и се хили дяволито,
а подир него сандалките изписват мокър автограф,
за малките чаровни фенки,
възхитено ококорили очички.

Тъй и ние, пленени в миг от някое чудо,
се втурваме лудо - напук на заплахи и предупреждения,
на доводи и съмнения, и в разрез с общоприети мнения.
Защото какво е животът ни без това синьо чудо,
без приключения, овации и възхищения…