автор: Fatalissima

С едни изследвания, които отнемат точно едно бодване в матката ти… С едно ужилване и всички недовършени мечти се заключват в скрина със спомени… Правилно се изрази преди 5 минути „щом всичко свърши”… С диагнозата, която получи току- що, животът й…. Свършваше?! Докторът й предложи химиотерапия.. Тя отказа… Не можеше да си представи, че косата й ще окапе… Че ще мирише постоянно на повръщано, пот и медикаменти… Че ще й изрежат матката, сякаш е някакъв ненужен израстък…
Със спомена

Докато чакаше пред кабинета на гинеколога тя си мислеше, че веднага щом всичко свърши, ще отиде да си купи онази рокля… След три дни имаше рожден ден. Обезателно трябваше да е красива… Нали все пак ставаше на 30-ет.
- Заповядайте! Влезте !
Гласът на доктора я върна в реалността. За първи път не се тревожеше за резултатите… Макар че болката бе неописуема …
- Как се чувствате?
- Добре съм – усмихна се тя. –А, според изследванията как съм ? – опита да се
пошегува…
Лекарят не се усмихна…
- Не бих казал добре! Резултатите показват, че имате тумор, който е злокачествен… Има и разсейки, но можем да опитаме….Случва се понякога организмът да се пребори….
Даааа…. Всичко приключва с една проста диагноза…. С едни изследвания, които отнемат точно едно бодване в матката ти… С едно ужилване и всички недовършени мечти се заключват в скрина със спомени… Правилно се изрази преди 5 минути „щом всичко свърши”… С диагнозата, която получи току- що, животът й…. Свършваше?! Докторът й предложи химиотерапия.. Тя отказа… Не можеше да си представи, че косата й ще окапе… Че ще мирише постоянно на повръщано, пот и медикаменти… Че ще й изрежат матката, сякаш е някакъв ненужен израстък… И то без да има гаранция, че ще живее…. Не….Не…Можеше да умира, но все още бе твърде суетна… Каква ирония на съдбата… Тя често казваше „Ако нещо някога ме убие, това ще е суетата ми”…..
- Какво се случи? Какво каза лекарят?
- Ще се живее?
- Слава, Богу! Всички вкъщи бяхме откачили.. Ето още един повод да празнуваме….Малката ми сестричка е здрава….
- Точно така – в четвъртък ще ви очаквам! Сега трябва да затварям. Целувки. Чао!
- Целувки и от нас с малките…
Затвори телефона… И продължи да наблюдава децата в парка.. Слушаше невинните им смехове.. Спомняше си тези на племенниците си… нейният собствен… Миризмата на чистота… меката кожа…. чистите очи …, които бяха отражението на неопорочената им душа… Не съжаляваше, че няма деца… Даже бе благодарна…. Сега щеше да има една такава чиста душа, която да напусне.. Едно сърце , което щеше да съкруши, когато си отиде….
Погледна отново телефона си…Имаше точно три дни … точно три шибани дена, за да организира всичко както трябва… така както на нея и харесва… така както иска да го запомни…И смяташе да направи всичко, което иска … Този път без скрупули … без ангажименти … без усложнения …
Дланите й почнаха да се потят … Сърцето й биеше… Като преди 6 години… когато го срещна … Преди месец бе разбрала, че е станал баща … Това бе без значение.. Така или иначе умираше… усложнения нямаше да има…
„19.30 ?! В „UNO”? Да се порадваме на доброто вино? Ако не успееш ще му се насладя и сама ”
Пусна sms-а с трепета на ученичка… Все още го обичаше, с онази неподправена, деструктивна любов… Все още тайно подкрепяше кариерата му … Все още ходеше на премиерите му, изпълнена с гордост … Все още бе готова да има дете от него … Само.. и … единствено.. от него…
Имаше точно 2 часа и 34 минути да се приготви. Да се изкъпе… напудри… балсамира… да скрие нездравата, умираща плът зад материята на суетата….
Осъзнаваше, че поведението й е под влияние на шока… Но не… съзнанието й не отричаше фактът, че ще умре.. Винаги е знаела… Още тогава … когато откриха първата киста… Още тогава …. когато не можа да износи неговото дете…Но не .. нямаше намерение да изпада в истерия …. Смъртта е част от живота….
Беше там точно в 19.30. седна на най-централната маса…За първи път с лице към вратата.. Искаше да вижда всички … и… всички да виждат нея…. Да се порадват на голямото й деколте … на дълбоката цепка… Поръча си скъпо вино… запали цигара …и зачака търпеливо… Той винаги закъсняваше .. със срещите… с чувствата…с вниманието…със секса… Но пък затова и толкова го обичаше….Защото имаше очарование във вечните недоразумения… Беше като като танц за двама… танц, който играеха по отделно …. През всичките тези години любовта й бе подържана именно от този танц….тази страст .. този горчиво- сладък петмез на невъзможността … мазохистично … болезнено …, но истинско….Дори и да не уважеше sms-a й …дори и да не дойдеше…тя бе по- уверена от всякога, че в този момент те отново танцуват своя танц…..
- Този път нямаше как да не те забележа …
Усмихнаха се един на друг….
- Започнах без теб…не устоях на изкушението …
- Я да видя..Добър избор….
- Винаги… Е… как си? Радвам се, че дойде…
- Sms-ът ти ме изненада… Не сме сееее виждалииии от…
- Година и два месеца – знам…Ами, прииска ми се да те видя…Разбрах, че си станал баща… Честито!
- Да , така е. Благодаря ти!
Настана неловко мълчание… и двамата търсеха с поглед нещо, от което не се интересуват… Той първи поднови разговора.
- На скоро имах премиера.
- Така ли…
- Да … доволен съм…имаше някои процеси, които проследихме добре с колегите…хората го харесват…
Тя реши да скрие…, че беше там…, че му остави цветя на служебния вход…,че беше толкова добър…толкова убедителен, че тя плака по време на постановката…
- А при теб как вървят нещата… Чух за книгата ти ….
Той също реши да скрие, че прочете нейната книга…/дори два пъти/…че дни наред мислеше за написаното… че откри недоразкриваните чувства на тази жена…че получи отговори на всички въпроси … че се запита отново и отново „Не изпуснах ли правилния човек?”…….
- Добре…. И при мен периода е благодатен… Творчески подем…Сега работя по един проект.. Не бих казала, че е моята стихия …
- Но халтурата храни…..
- Но халтурата храни…..
Двамата се разсмяха… Все още имаха способността да произнасят шегите си едновременно….
Поговориха си още час….
- Да те изпратя ли?
- Да…
Погледнаха се… със същото онова желание… странно… Защо когато имаш всичко започваш да го приемаш като даденост…Става твоя втора кожа…Не те впечатлява… Не те провокира… Не те интригува…Същото е и с любовниците…Колкото повече ти се отдава един човек… колкото повече те допуска до себе си…., толкова повече страстта ти към него утихва…Вечна любов ли… Не.. вечна суета…Лицемерието и егоцентризмът – те са над любовта…Собствените ни представи и утопии, за любовта...ни превръщат в безскрупулни лицемери..готови да обещаваме невъзможни неща, само за да задоволим егоцентризма си….суетата, че не сме сами..,че някой е готов да е до теб безрезервно….Щом има любов… защо те двамата не бяха заедно… защо нямаха свое дете…защо не угасва страстта…защо той бе с жена, която не обича, а тя умираше от рак на матката….Защо?Защо? Защото никога не си бяха обещавали невъзможното… както и сега не го правеха….
Започнаха да се целуват още в таксито … Бяха ненаситни…Сякаш пиеха от най- невероятния абсент… Искаха още..и още…и още…
Лежаха в леглото…Тя пушеше.. Той ги бе отказал….Мълчаха… Всеки се опитваше да запечата колкото е възможно повече фрагменти от вечерта… Той – нейната лява гърда, бенката до пъпа й, трапчинките на раменете й .. мирисът на бамбук… Тя – топлината на ръцете върху корема й … там където растеше тяхното бебе…Живите му очи, които казваха много повече от всяка негова роля на сцената…устните му, които не изричаха и дума, но крещяха колко много значи тя за него….ароматът на закрила…
- Мисля, че…
- Не е нужно – каза тя и го погледна…
Тя плачеше….
- Виж…азззз….
- Умирам.. .умирам от рак на матката…Прегърни ме, моля те, прегърни ме!
Той я стисна силно…Плакаха и двамата…После, тя го помоли да си тръгне….Защото детето му имаше нужда от баща си… Живите имат нужда от внимание и обич, не „пътниците”….
- Ако мога с нещо да…
- Обичай спомена…
Тя затвори вратата… Отиде до нощното шкафче...Изпи всички таблетки от опаковката…Легна от страната, където до преди минути бе лежал той…Сложи ръка на корема си, където бяха стояли неговите ръце…И затанцува… за последен път… танц за двама…танц със спомена……