автор: jezabel_6

Прегърна я сякъш беше жена,
Пръсти впи в косите и
Тя пееше с твойта душа
И ронеше сълзи в очите ми
Обви я и с нея се сля
Затвори очи и изчезна,
А в мене остави вина
И болка почти безнадеждна
Не спирай, убивай ме пак
Свири, свири и не спирай,
Че всеки е просто глупак
Ако без обич умира
Умрях и се слях със дъжда
В ушите ми твойта китара
Не спира, не спря и гласа,
Който тон след тон бе изстрадал
В очите ми още си сам
С китарата нежно в ръцете си
Притиснал и някъде там
Отнесен, но взел и сърцето ми...