автор: Wendy2

Изтръпна самотният ъгъл,
на който до вчера те чаках.
От болка разкъсана, тръгвам.
Потапям се в залез разплакан.

А там, на осрещната маса,
празнуваше ти "свободата"-
щастлив или тайно нещастен,
зад чаша шампанско в ръката.

Горчи ли? Не питам... Не зная...
От истини също боли.
Пустее самотната стая.
Дъждът по стъклата плющи.

А аз си отивам ранена,
прегърнала влюбено здрача.
Дъждът се излива над мене.
В очите вали.
Аз не плача....