Секундите се нижат неуморно
и всеки хубав миг остава спомен,
и всеки ден навел глава покорно-
се гърчи тъй във времето отровен.
Мислите след време избледняват,
след всяка среща идва и раздяла
и чувствата които покоряват-
си тръгват като птица отлетяла.
Всяко нещо имащо начало-
пътувайки върви към своя край,
всяко слънце някога изгряло-
с последен залез гасне в Ад и Рай.
Животът ми е стара прашна книга-
намачкана с безкрайното прелистване,
по листите сърцето се привива-
предлагащо любов...но до поискване!