автор: haramia

учудването
изведнъж се свиваше на кълбо,
повдигаше лявата му вежда
и подпираше лакътя си на сянка
всеки опит да го прогони
засилваше белите кръвни спомени
и те се сурваха по вените на миналото
(мамка му,
процеждаше през зъби, оредeли като приятелите,
помня името си -
когато те погледна в очите, наричай ме
слънчоглед)
слагаше кръглото блестящо нещо,
което проговаряше само когато усети топлина,
върху черната луна с червено око
а после пиеше чай
не разбираше разтреперените си пръсти -
изтръскваха думите от прашни значения,
за да изтрият след това проточилата се
в горното ъгълче на съзнанието му
сълза
тогава въпроси като кравайчета
се нанизваха по гръбначния му стълб,
недоумения - хрупкави бели пуканки -
се пръсваха по раменете му
и той заприличваше на онази детска играчка
(как се казваше?)
с която сурвакаше
смисъла