автор: BlackCat
Едно очакване увисва безтегловно
в обезмереното пространство на душата -
притисната от... ничии закони...
Да се смири ли или още да се мята?
Във възела на немите съмнения
пристегнала желание за близост...
Заключила вратата с извинения -
вериги срещу всяка дръзка лудост.
И тегне тишината... И омайва...
Мигът преваля... Но дано да стигне
за глътка сила, за прозряна тайна...
Да последва тишината и...
да я отмине.