автор: thebigplucky

Истината ли... Има я...
Всеки я открива в един миг.
Не на всеки е свидна. И не всеки я разбира.
Само на думи я искат,
иначе я завоалират и доизмислят.
Често я сриват.
Често я скриват -
случва се да е неприлична.
Случва се и да горчи...
Истината боли.
Разбиваща е.
От нея никой не е успял да се скрие.
Затаена стои зад причините.
Лавира в света на живите затрупана от лъжи.
Премълчана докосва смисъла.
Отритната самотно скита, неудобна и необичана,
вгледана в себе си – така и си отива.
Верността и прилича,
но за щастието - тя не винаги е всичко.
Неизповядана тежи.
Непоканена се промъква в стиховете.
Дори Вярата на илюзиите разчита.
Религиите – отричат я. Догмите стигат...
Политиците я разбиват на части,
категоризират я като относителна
и ползват само необходимото.
Философите – с аспектите си се сливат -
по различен начин спорят за дяволите и за иглите
в дебелите книги.
Изкушението – то печели винаги – има две страни.
И все от едната сме ние,
а от другата – това, което искаме.
Любовта я раздира – дали... или...
Животът – изтрива я.
Времето я разкрива.
Към нея вървим и все не я стигаме.
Пред залеза я мълчим. Тя в нас изстива.
Попива сълзите, да не личи.
И все очаква своята изповед,
Когато ще е Само и Всичко.

Истината ли... Има я...