автор: RumikoNR

Кап-кап, една порир друга малки сълзички бавно пълнят локвата вода, а тя расте ли расте...
Малко момиче седи високо над локвата на пуста скала. Гледа но нищо не вижда. Кап-кап, локвата расте ли расте.
Хей момиче какво ти е? Празният й поглед се премества в моята посока.
- Пак го разочаровах- чусе гласа й тихо и призрано. Премести погледа си отново към далечината, а сълзичките падат в тих летен порой.
Заприиждаха и други хора: мъже, жени на всякакви възрасти. Седнаха до момичето и също заплакаха. На тях им зададох същия въпрос:
- Какво ти е?
- Убиха сина ми.- отговаряха глухо едни.
- Жена ми ме напусна.- казваха други със свити души.
Локвата растевсе по бързо, потока от хора не спира. Момичето изплакато вече своите сълзи и на тяхно място плаче алени бисери. Локвата смуче я без милост жадно. Вече пораснала поглъща и последното което остана от момичето и другите хора...

Сега след безброй слънчеви цикли, отново се връщам на това място.
Локвата превърнала се е в море което наричат Мъртво море!