автор: esperanca

Попитай стъклото на моя прозорец
защо във нощта взира бездни-очи?
В каква ли молитва щурец-хороводец
ту гайда надува, ту тъпан пищи?

Попитай, защо всяка сутрин зората
привет му изпраща в букет от мечти?
Защо изумрудно просветва росата
дарила го с първите бели сълзи?

Попитай, защо слънцето праща
във моя прозорец снопове лъчи,
защо ли запалена нежност отпраща,
от чуждите ласки, защо го боли?

Моят прозорец сляпо умира.
Във изгрев безсънен, във залез кърви
и някакъв смисъл защо ли намира
все твоето име в несвяст да мълви.