Забравих си гларусите. И замъка.
И всичките пясъчни думи.
Остана ми счупена чайка. От камък.
И две-три подивели пуми.
Сънищата ми не ги посещават врани.
А Луната се оказа... Луна.
Не съм била от ветровете обрана.
И ми е стигала вечерта.
Криво ми беше. И (като ангел) плачех.
Исках просто да бъда отричана.
Може би просто малко се плашех,
че мога и аз да бъда обичана...