В задъханият ритъм на живота,
в очакване на всеки удар нов
загърбихме те във сърцата си
ти наша всепрощаваща любов!
И в тъмен ъгъл стенейки уплашена
с надеждата да чуеш нечий зов,
ти плачеш,че душите ни тъй празни са
и няма място в тях за теб любов!
Не вярвай,че сърцата ни са ледени,
макар,че често зъзнат в студ,
сами загубили сме вяра в себе си,
във този свят побъркващ,луд!
Излез от ъгъла си тъмен,
защото нужна си ни ти,
накарай ни да се покаем,
а после ни благослови...
Блещукай в нас,като свещица
плачи за нас и с нас се смей,
Божествен дар си ти и си светица,
живей Любов!Живей,живей!