Ти ли пожела да завали?
… Капките ме галят в тъмнината
и усещам две ръце добри,
а вместо целувките ти – вятъра.
Но къде си в тази нощ, къде?
… И дъждът не може да ми каже.
Може би минути преди мен
точно тук си спрял и си ме чакал.
Ти ли пожела да завали?
… Знаел си – дъждът ще ме намери.
Ще посипе моите коси
със звезди – сияещи за тебе.
И след малко ще те срещна, знам.
… Ето, чувам стъпките ти плахи.
Ти си тук. Над нас звезди валят.
Тихо, да не си отиде лятото!