автор: Izabella

Притъмня,
моя обич.
Да търся усмивката си
във очите ти
вече късно е.

Пребледня,
моя обич.
В тишината на устните
някак безчувствено
плискат мислите.
Замъгля,
моя обич.
А така ни се искаше
точно на нас,
да не ни се случи.
Захладя,
моя обич.
От единственост ли
сетивата проклехме,
и деня обезсмисли се.

А пък някога
времето все не ни стигаше,
само да бъдем заедно.