| / На мама/
Купчина пресен сняг е навалял. Изгаря ми очите ослепели.
Под бялото безмълвие кървят
на времето изтичащите вени.
И мама със един пречупен крак,
а другият – той хром си е отдавна,
куцука към небесните врата,
душата си подпряла на дъгата.
И щом настъпи светлия й плащ,
бастуните ще паднат подир нея,
за сбогом ще помаха със ръце –
ще литне тя, а аз ще онемея.
Със писък на орлица ще кръжи
въздигнатата ангелица в бяло.
Без теб са хроми моите следи.
Не съм готова да те губя, мамо!
28.04.2007
Несебър
Публикувано от hixxtam на 01.05.2007 @ 19:36:17
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Хроми следи" | Вход | 21 коментара (47 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хроми следи от kristi на 01.05.2007 @ 19:46:52 (Профил | Изпрати бележка) | Никога не сме готови за такава загуба, никога!
А стихът ти е обич- светлина, Лили.
Прегръщам те |
]
Re: Хроми следи от Iskren32 (iskrend@gmail.com) на 01.05.2007 @ 19:59:04 (Профил | Изпрати бележка) |
тъжно, но много силно стихотворение...сещам се за прекрасната песен на Джон Ленън - Мама |
]
Re: Хроми следи от regina (radost6@bluebottle.com) на 01.05.2007 @ 20:08:52 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепна си, Сребърна!
Да можех да си отпусна сърцето да го кажа и аз...
Но някой ден...някой ден ще изплача...
Поздрав за стиха! |
]
Re: Хроми следи от gumbert на 01.05.2007 @ 21:02:10 (Профил | Изпрати бележка) | съпричастен поздрав за хубавите стихове ...без теб са хроми моите следи, не съм готова да те губя, мамо! |
]
Re: Хроми следи от rosy88 на 01.05.2007 @ 21:04:22 (Профил | Изпрати бележка) | Чета го отново и отново, и отново и не мисля, че някога ще бъда готова ...
Едно те моля, не Онемявай!
Прегръдка! |
]
Re: Хроми следи от Jiva на 01.05.2007 @ 21:14:05 (Профил | Изпрати бележка) | "И ако наистина желаете да видите духа на смъртта, широко отворете сърце, за да усетите живота.
Защото животът и смъртта са едно, като реката и морето." (Джубран Халил, Пророкът)
няма как да я загубиш, мила...прегръщам те!
|
]
Re: Хроми следи от pafka на 01.05.2007 @ 21:22:32 (Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/ | " Но днес е тихо -
гласът ти вече в улицата свива,
започваме да чуваме
едва... "
сега е мой ред да се вслушвам в тишината ти, Лили -
горчива луна за преглъщане... |
]
Re: Хроми следи от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.05.2007 @ 23:17:14 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Има хора, които никога не сме готови да губим. И които никога не губим, защото са в нас.
Великолепен стих, Сребърна!
Прегръдка |
]
Re: Хроми следи от krista (kukina@abv.bg) на 02.05.2007 @ 07:47:41 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за прекрасния стих, Silver Wolfess!
Нежност и обич капят от него. |
]
Re: Хроми следи от libra на 02.05.2007 @ 08:51:42 (Профил | Изпрати бележка) | много хубав стих Сребърна, да е жива и здрава майка ти! |
]
Re: Твърде. от regulus на 02.05.2007 @ 20:58:34 (Профил | Изпрати бележка) | Адмиралско! Твърде адмиралско!!!
Помислих си дали човек е готов някога, съзнателно, за такава загуба!.. |
Re: Твърде. от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 02.05.2007 @ 21:17:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Знаеш ли? Темата е по-дълга, но е твърде мъчителна. Съзнателно не е готов, но има толкова страдания понякога, че започваш да се молиш - нека бъдат спестени на болния. Каквото и да значи това. Никак, ама никак не е лесно.
Благодаря ти! |
]
]
Re: Хроми следи от marmalad на 03.05.2007 @ 23:58:25 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html | нямам такива наблюдения, за съжаление..
а и за мен писането със сърце не е достатъчно, за това и съм изтъкнала способността да се предава на четящият.
иначе и римушките в лексиконите са писани сигурно от сърце, но съвсем не са поезия... |
]
Re: Хроми следи от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 08.05.2007 @ 23:21:02 (Профил | Изпрати бележка) | Силни, силни прегръдки...миличка!
Знаеш.... знам....!
:-* |
]
] | |