Тъй просто е ! Обичам !
Облякох обичта си в стих,
погледнах... не назад...
а вперих взор в лазура... непривично...
не се уплаших, че се заслепих...
от светлото...
от красотата...
от деня...
а вятъра напомни че съм будна...
отместваше косите ми, за да те виждам,
и носеше ми ведрия ти глас,
уханието ти... дъхът ти ... чудно...
дали това наистина съм аз....
или момиче непознато,
катерещо се с упоритост
и търсейки върха...
въздухът горе се променя...
диша се тежко....
но вятърът напомня пак...
донася ми твоята грижа, и тревога,
а от това съм свежа и сияйна
и да се спра не мога...
макар че вече никак не е просто...
и стана сложно до безкрайност...
едно е ясно...че обичам...
това е мойта тайна...