автор: Mariamrad

Колко е страшно
да загубя опорите,
сигурността си
във привидни устои.


Всяка опасност,
че не стъпвам на сигурно
носи безгласна
безпощадност и сила.

Страх ме смразява –
необратимото ново
все така ужасява...
Питам: „Как е възможно?”

Всичко познато
тук спокойно си плава...
И тогава промяната
безпристрастно поваля.

Колко е радостно
да загубя опорите.
Доверявам се само
на Oпората своя!